В съвременните концепции за опазването на културното наследство, 3D моделирането е възможност за по-ефективното му документиране и социализация, тъй като чрез използване на съвременни технологии, може да се постигне в най-висока степен тяхното съхранение, изучаване и популяризация.

Днес все по-голямото количество данни, с които разполагат изследователите, изисква методологиите да се адаптират. Използването на 3D цифрова технология помага на археологическата реконструкция в много отношения. Съществено е, че цифровите инструменти осигуряват средство за стандартизиране и сравняване на отделни набори от данни, които съпоставят визуален материал заедно с географска, текстова, архитектурна и количествена информация. Произтичащите триизмерни модели позволяват на изследователя да третира холистично града като сложен феномен, включващ пространствени, материални и културни детерминанти.

3D моделирането се използва още по-широко от медицината до инженерните приложения. 3D моделирането и визуализацията направиха възможно усъвършенстване на технологията, особено заедно с анимациите, използването на тези модели е по-често, отколкото преди. Ранните компютърни графики са векторни графики, съставени от тънки линии, докато графиките днес са базирани на пиксели.